Ичиго – Ичие Изкуството да превръщаме всеки миг от живота си в незабравима възможност 

В света на "Ичиго- Ичие", всяка страница е пътешествие към осъзнаване и вдъхновение. Авторите на тази вълнуваща книга, Ектор Гарсия и Франсеск Миралес, предлагат уникален поглед върху живота и възможността за преобразяване през един единствен момент. Съчетавайки мъдростта на изтока със съвременната психология, "Ичиго- Ичие" разгръща пътя към благополучие и постигане на пълнота. 

Днес, с вълнуващо удоволствие, ви споделям някои от ключовите откъси, които силно въздействаха върху мен и промениха начина ми на възприемане на света. Пригответе се да се потопите в този магичен свят на осъзнатост и вдъхновение.

Ичиго- ичие може да се преведе като “Един път, една среща” или като “В този момент, една възможност”. 

Онова, което иска да ни подскаже е, че всяка среща, всяко преживяване е единствено по рода си съкровище, което никога няма да се повтори по същия начин. Следователно, ако го оставим да ни се изплъзне, без да му се насладим, възможността ще е изгубена завинаги. 

Първата част на ичиго -ичие се използва в будистките писания се отнася до времето, което минава от момента, в който се раждаме, до смъртта ни. Осъзнаването на ичиго -ичие ни помага да вдигнем крака си от педала на газта и ни напомня, че всяко ново утро на този свят, всяка среща с децата ни и с обичните за нас същества, е безкрайно ценна и заслужава цялото ни внимание. 

Или както Филип Зимбардо описва ума ориентиран към настоящето: “Когато си напълно осъзнат за онова, което те заобикаля, и за самия себе си в настоящето, увеличаваш времето, което прекарваш с глава над водата. Това състояние ти позволява да виждаш както потенциалните опасности, така и забавленията… Когато осъзнаваш ситуацията, в която се намираш и посоката, в която се движиш, можеш да правиш корекции по пътя си.”

8 дзен урока за постигане на Ичиго -ичие в живота си:

1. Просто седнете и наблюдавайте какво се случва. Духовното ни късогледство често ни кара да търсим далеч - във времето и пространството - онова, което всъщност ни е под ръка. Дзен ни учи просто да седнем и да прегърнем мига, без повече амбиции. А ако сме с други хора - да приемем компанията им като ценен подарък. 
2. Насладете се на този момент, сякаш в него е последният ви дъх. Човек може да живее само в един - единствен ден, освен това никога не може да е сигурен, че ще осъмне на следващия. Затова не бива да отлагаме щастието. Най-добрият момент в живота ни е винаги този, в който се намираме.
3. Не се разсейвайте. Една стара поговорка казва, че ловецът, който се цели в две плячки, не улучва нито една. Същото се случва и когато се опитваме да водим разговор или да четем книга, докато в същото време гледаме към телефона с крайчеца на окото си. Дзен проповядва да правим едно - единствено нещо така, сякаш то е най-важното на света. И ако го направим по този начин, то несъмнено ще се превърне в такова. 
4. Освободете се от всичко второстепенно. Опитният пътешественик се разпознава повече по онова, което оставя вкъщи, отколкото по онова, което носи в раницата си. Тъй като животът е вълнуващо приключение, в което е важно да сте лек багаж, всеки ден и всеки  миг, в който се чувствате претоварени си задавайте въпроса: “От какво мога да се лиша?”
5. Сприятелете се със себе си. Вместо да се сравнявате с другите и да се тревожите какво мислят те, приемете, че сте уникално създание - единствено на света. Както казва виолончелистът Пау Казалс в едно детско стихотворение, “ти си чудо и никога преди не е имало и няма да има някой като теб.”
6. Радвайте се на несъвършенството. Щом дори природата със своите форми и извивки, с раждането и смъртта, не е съвършена, защо вие трябва да бъдете? Всеки порвал е знак, че може да се поеме по различен път. Всеки дефект е покана да полираме диаманта. Всъщност, чудесно е да си несъвършен, стига да имаш воля за подобрение. 
7. Проявявайте съчувствие. От будистка гледна точка, това не означава да изпитваме съжаление към другия, а една дълбока емпатия, която ни позволява да се поставим на неговото място и да осъзнаем ситуацията, в коят е попаднал, за да разберем мотивите и грешките му, ако това е нужно. Всеки от нас действа в зависимост от конкретния етап на личностното си развитие. Дори когато поведението на един човек е неприятно и отблъскващо, точно в този момент, тук и сега, то е най-доброто, което може да направи с онова, с което разполага.
8. Отърсете се от очакванията. Ако правите прогнози и очаквате да се случат определени неща, със сигурност ще убиете момента. Ичиго - ичие се преживява с необременен ум, към какъвто ни води Дзен. Очакванията са като опаковката, която ни пречи да видим подаръка. Веднъж щом се освободим от тях, настоящето ни се предлага в целия си блясък. 

Случвало ли ви се е някога, по време на приятно преживяване да усетите, че времето спира да има значение? Когато се сливаме с някоя поглъщаща ни дейност, умът ни “излиза” от времето - същото се случва, когато се потапяме във водата и не съществува нищо друго освен тялото ни, обгърнато от нейната прохлада и свежест. 

Когато го попитали какво е относителността на времето, Алберт Айнщайн обяснявал този феномен по следния начин:

 “Ако човек седне върху гореща печка, секундата ще му се стори като час. Но ако някое красиво момиче седи в скута му един час, ще му се стори, че е минала секунда. Това е относителността!”

 

Всъщност всеки Ичиго - ичие момент ни ситуира в безвремието. Измерването на времето престава да има смисъл. Това се случва, защото докато преживяваме пълното сливане с битието, се потапяме в безвремието. Не само времето, но и целият свят сякаш изчезва.